“Един месец – Аз”
Изложба, Доника Кирова – рисунки, галерия „ЮКА” – Варна, 2008 г.
Неподозиращо бързо се променя светът около нас и вътре в нас. Знаем ли колко различни сме с всеки изминал ден и че той не ще се върне никога вече?
Да обичаме ли този ден ?
Редица са въпросите, които поставя варненската художничка Доника Кирова с последната си творческа изява.
„Един месец – аз” е личната авторска молитва, изповед и равносметка.
Ако приемем твърдението, че всяка картина и всеки експонат е малък къс от самия художник, то това с още по-голяма сила важи при автопортрета. Свикнали сме с мисълта, че при изобразяването на собственото АЗ няма място за емоция. Като че ли се вглеждаме безпристрастно в огледалото, а с ръка единствено констатираме и маркираме видяното.
Имаме нужда само от молив и лист.
Животът обаче е прекалено динамичен и забързан за подобни размишления. Всеки нов миг е и ново начало, а това, което е отминало, никога няма да се повтори по същия начин. Започнати съвсем непретенциозно и като на шега, портретите на Доника Кирова се превръщат в един сериозен експеримент със самата нея.
„Трябваше всеки ден да отделям време за себе си, за да се вгледам и да изразя нещото, което е отсреща. Без значение дали е ден или нощ. Това се оказа една дисциплина спрямо мен самата”,
казва Доника. Макар и да са рисувани в 30 последователни дни, още на пръв поглед става ясно, че няма две сходни творби. Всяка носи типичното за фотографията качество за неповторяемост на кадъра. И никак не е чудно как от един лист наднича умората, в друг надежда, съмнението, любопитства… Тук е цялата пъстра палитра от настроения. Интересът към собствената личност в този случай по нищо не напомня на популярния гръцки мит за Нарцис – сина на речния бог. Само молив и лист – тъй просто, колкото да се вгледаш в огледало.
„А там някъде върху линиите и между щрихите е диханието ми, или мига, в който съм спряла дъха си…”
Donika Kirova 