“Пера и Козина”
или позволете си любов…
Изложба живопис, галерия „Папийон” – Варна, 2010 г.
I
…Козината топли…,
настръхва и бди…
В кожуха гола гръд
или кама се скри?…
II
…Перата летят.
Перата бодат.
…С тях се пише
за любов и за смърт…
… пера и козина … – две материи, два полюса, две природи … И двете, сами по себе си, са двузначни или дори – многозначни.
На птиците повече подхожда невинност …, но някъде четох, че гълъбите, например, са уникални с това, че са способни да убиват “за удоволствие”…
На мъхнатите, обикновено хищни и свирепи, са присъщи рядко жертвени и нежни – инстинкти, да не кажем “чувства”…
Изглежда преплетено и сложно?… – не е. Просто природата е създадена с любов, а в любовта всичко е позволено …
Какви сме Ние – т. нар. “хора”? – крилати не сме, но все искаме да полетим… И козина имаме…, но някъде не достига, а на други места – какво ли не измисляме да я премахнем…
Да-а, в любовта всичко е позволено…, само че Ние – животните-човеци, избираме кое да си позволим …
Кое? – това не мога да ви кажа, но като за начало… –
ІІІ
…Балансирам върху жица –
понякога съм птица,
а с прокрадваща походка
съм навярно котка…
…Понякога ме люби облак,
и си пея даже в студ…
или… ласкаво забивам нокти,
докат` мъркам в нечий скут…