11+11

“11+11“

ЗА ЗНАЦИТЕ В НАС И ИЗВЪН НАС…

Изложба живопис – Морско казино – Варна, 2018 г.

Знаците за познание са около нас и вътре в нас, представляващи един от най-древните начини за интерпретация на действителността. Живи и вечно развиващи се, те не са просто форми или предмети, а източник на разнообразни и интуитивни усещания, които помагат да разбираме нашия разумен и не дотам разумен свят. Те са, своего рода, таен език, който всички знаем, но малцина владеят напълно, макар и неразделна част от ежедневието ни, познаването му е индивидуално решение за всекиго.

Латинският, т. нар. мъртъв език, по-скоро непреходен и оцелял най-вече под формата на изконни истини за човешкото битие, е извор, от който можем да пием мъдрост. Тук всяка дума звучи като камбанен звън, а всяка фраза като закон, в който нищо не може да се прибави и нищо не е излишно. Поставена и в най-абсурдния контекст, латинската сентенция графично, смислово и дори звуково, заема винаги най-достойното място, подобно на скъпоценност, неподвластна на агресията на времето. Играта на думи и преплитането на смислите е нещо, което винаги ме е вълнувало дълбоко и ме е тласкало към все по-необичайни и извечни откривателства, които, представете си, през цялото време са били очите на всички…

Асоциацията със знаците за движение в картините не е случайна и не трябва да се тълкува буквално, а като подтекст. Използвана е доколкото с човешкия жизнен път може да се направи аналог с движението по пътищата. Но нима животът не е сбор от множество посоки и избори, от които зависим или място, където следваме различни знаци, дори и не толкова явни и показни, които ни забраняват, позволяват, ограничават, ориентират…

Любов!?… Там, повече от всякъде другаде, трябва да се движим с повишено внимание, за да предотвратяваме така тежките душевни произшествия. Човек трябва да може да види какво му се случва, какво му се показва, да предусеща и предвкусва… Но на това сме способни само, ако сме в състояние да съзерцаваме, реейки се над повърхността, понякога и няколко милиметра са достатъчни…. И дори в състояние на афект, отделяйки се от себе си, можем да наблюдаваме отстрани, тайно, като през ключалка. Може би, всеки е правил това в детството си – по-тих от водата, по-нисък от тревата, когато чуваш само ударите на сърцето си, скришно и с големи очаквания за това, което е от другата страна на вратата… Спомнихте ли си? Мисля, че знаците вече започват да изплуват… и, разбира се, не всичко е такова, каквото изглежда…

…Накратко, когато видите черна котка да ви минава път, не се стряскайте, а се удивете на походката ѝ, засучете мустак или просто отмахнете с опашка…, навярно се опитва да ви каже да поспрете за миг… А пеперудата, пърхаща край пътя, най-вероятно маха, за да пътува на стоп… И последен съвет – забелязвайте и спазвайте всички знаци по пътя си, от които може да се направи поезия.